Как ще изживеете деня си, и въобще дните си, ако ви кажат...че сте болен от неизлечима болест? Помислете за това. И си помислете, дали ще си хабите нервите и времето за глупости...  за хора...дали ще се ядосвате, дали ще се вторачвате в някакви битовизми, дребнотиии....или ще теглите една майна, и ще се насладите на всичко хубаво, което по принцип се приема за даденост.  Колко пъти забелязахме един хубав залез, или изгрев? Колко пъти казахме на някой един комплимент? Добра дума? Усмихнахме ли се на някой. Благодарихме ли за това, че днес сме живи, че виждаме този прекрасен свят, близките си, че можем да ходим? Подарихме ли нещо от сърце? Помогнахме ли безкористно? Казахме ли на детето си, че е страхотно и че се гордеем с него? Простихме ли на хората, които ни нараняваха?  За мен е 26 пореден ден, в който благодаря. Благодаря за всички тези неща.  Подаръци, комплименти, усмивки, помощ и подкрепа, добра дума и съвет давам винаги, на всеки, който се е доближил достатъчно до мен. Небето, залезите, винаги си ги гледам. Дори, когато е тъмно. Пак ще видиш ..дали някое съзвездие, дали падаща звезда... Който е изградил стени, то направо крепости...и всеки ден да му казвам комплименти или нещо хубаво...или да правя нещо хубаво...то се сблъсква и изобщо не достига до там, където трябва... Ами да се насладим и на този ден!