Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2017 03:54 - Времето на широко отворените, сини очи
Автор: littlestories Категория: Лични дневници   
Прочетен: 582 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Знаеш ли, че понякога съм толкова уморена, но не в онзи смисъл, в който са повечето хора. За хората умората е - след тежък ден на работа, след чистене вкъщи, след цял ден тичане след децата...   Прибират се от досадната си работа в 6 -7 вечерта, след умопомрачителен трафик, слагат си претопено ядене, пускат теливизора и лягат на дивана....за да отпочинат. И умората им минава. Умората минава и когато почиват през уикенда, през отпуските.  Моята умора не минава. Тя се появява още сутрин, след малкото часове,  които прекарвам в сън, преследвайки ме кошмарите от собствения ми живот. Спиш, а се събуждаш уморен. Ставам за да се добера до кафемашината, и усещам тази умора по цялото си тяло. Във всяка клетка. Това е болката на душата. Тя  боли навсякъде. Болката от това да загубиш всичко, да незнаеш накъде вървиш и защо.  Умората е в тъмните кръгове под очите, в отминаващата красота, отстъпваща място на белези, начертани от болка, мъка и тъга. В провисналата ти коса, въпреки че предната вечер си и направила сешоар и какви ли не процедури.  В наведената глава, сведения поглед, в  мътните, сълзливи очи прикрити с големи тъмни очила.  В избора на дрехи - все по - сиви, все по - обикновени. В прегърбената фигура с увиснали рамене -  приличаща на човек, носещ стотици килограми товар на гърба си. И така през рутинните задачи...целия ден. Вече не гледаш прогнозата за времето - не те интетесува дали ще вали,  или ще грее слънце, дали ще е топло или пък ужасно студено. Така или иначе за теб  е все едно. Често, когато излезеш, дори и  да грее слънце изведнъж става студено, тъмно, сиво и започва да вали. Вали и не спира. Дъжда се стича по теб, но ти продължаваш да вървиш. Няма какво да направиш. Защо ти е да гледаш прогнозата? За да се спасиш от няколко капки дъжд?  Не е и от особено значение дали е обяд или време за вечеря, защото ако изобщо ядеш - то е колкото да не умреш от глад. Храната няма същия вкус. Не чувстваш глад. Правиш го от необходимост. И минавайки през ежедневните си задачи идва най - отвратителното време за твоята душа, за  триумфа на умората. Времето на широко отворените, сини очи и мислите препускащи до зацикляне... вечер след като се стъмни, чак докато душата се примири и заспи. До около 3 -4 през нощта.  И така ден след ден. За тъгата няма сън. На нея не и трябва. Тя си дълбае път навътре към сърцето, водейки те през тъмни, опустошени полета на сенки и съмнения.  Как се лекува тъга? С време? С любов?  А когато няма и любов?  Остава времето. Времето от сутринта до късно през нощта.  Времето на съществуване, на лутане в пространството, по път, който не води до никъде.   Път, който не води до родният ти том, до любим човек, до щастливо място.  Път, който не е твоят. Път далече от синьото небе, слънчевите дни и безгрижното лято. Път, на който сякаш си се озовал "по грешка" - по някакви несправедливи обстоятелства, или  в следствие на някаква "нечовешка" сила, която те е изтласкала встрани от щастието и живота, който си живял и имал. Когато все още си го имал.  Встрани -  в мръсната канавка, в калта, там където не е твоето място.  И стоиш там опитваш се да изпълзиш, но след всеки опит нещо те засмуква и те дърпа надолу. Така си затънал, че чак ти се струва че си се слял и срастнал с калта.  Че сте направени от едно и също нещо. Единственото, което ви различава,  са големите, сини -  широко отворени очи. Очите, които чакат да зърнат слънцето, въпреки всичко.image


Тагове:   очи,   болка,   умора,   тъга,   сини,   история,


Гласувай:
1



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: littlestories
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5446
Постинги: 3
Коментари: 1
Гласове: 2
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031